Детски клуб, Турну Мъгуреле
Детският клуб е разположен срещу железопътната гара в северната част на града. До 1945 година сградата се използва от Земеделската регионална камара и за интернат на Агроиндустриалната гимназия. Архитектурата на сградата е във византийски стил с ротонди, колони и инкрустации.
В годината на създаването 1954 функционират само 3 кръжока: моделизъм, трудово възпитание и спорт. През 1987 школите постепенно нарастват до 15: моделизъм, телекомуникации, строителство, автоматизации, картинг, химия, животновъдство и отглеждане на малки птици, производство на зеленчуци и цветарство, танци, популярна музика, туристическа дейност, литературен кръг, фантастика, трикотаж, фото-киноклуб.
През годините броят и темите на кръжоците варират. От 2008 година, в рамките на Детски клуб функционират 10 занятия: информатика, фолклор-етнография, туристическо ориентиране, картинг, електроника, телекомуникации, модерни танци, тенис на маса, опазване на околната среда и музеология.
Интерактивна карта
"Св. Георги Победоносец"
Внушителната сграда - Панорама „Плевенската епопея 1877 г.” е изградена във връзка със 100-годишнината от боевете при Плевен по време на Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на града на 10.12.1877 г.
Вижте повече
"Св. Георги Победоносец"
За увековечаване паметта на героите от плевенската епопея, през 1902 г., комитетът „Цар освободител Александър II”, под председателството на видния възрожденец и писател Стоян Заимов, взема решение за издигане в Плевен на параклис-мавзолей.
Музейният комплекс Къща-музей “Освобождението на Плевен 1877г” и паркът към него са построени заедно с прилежащата му художествно-декоративна ограда през 1907 г., в чест на 30 годишнината от Освобождението на Плевен -1877г.
През 1898 г. на общинска сесия се разглежда състоянието на руските паметници от Освободителната война, предлагат се мерки за възстановяването им и за съхраняване костите на руските и румънски войни, загинали в боевете за Плевен. По същото време Асоциацията на българските поборници и опълченци учредява специален комитет, на който се възлага поддръжката на съществуващите паметници от войната и изграждането на нови, в знак на благодарност към руския народ и император Александър ІІ. Инициативата е подкрепена от държавните институции и от целия български народ. На юг от града, на бившето бойно поле, където вече се издигат няколко руски паметника е отпуснат терен за изграждане на мемориален парк на името на ген. М. Д. Скобелев.
Румънският мавзолей при с. Гривица е открит през1902 година по случай 25-та годишнина от Руско-турската война 1877-1878 г. и участието на румънската армия в боевете при Гривица и Плевен през 1877 г.
Къщата на Иван Стойков-Троянчанина е строена през периода 1862-1865 г. През 1877 г. в нея пребивават руският император, главнокoмандващият Дунавската руска армия, румънският княз, видни руски военачалници. От 26 октомври до 10 декември тук е разквартирувана руската Главна квартира.
Къщата на Върбан Илиев е строена след войната, в непосредствена близост до сградата, където се помещава румънската Главна квартира и живее княз Карол І по време на боевете за Плевен.
Старият мост на река Вит е важна икономическа и търговска извънградска инфраструктура, свързана с историята на Плевен от времето на Руско-турската война 1877-1878 г. Пет месеца продължават бойните действия, три кървави щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.
Хилядолетна е историята на Плевенския край. Разкрити палеонтологични находки свидетелстват за живот по тези земи от преди 70 млн. години. Богатото историческо минало и запазените руини от древни крепости и градища отрано провокират интересът на плевенски интелектуалци-ентусиасти към тяхното проучване. През 1903 г. е учредено Археологическо дружество, което си поставя за цел създаването на музей.
Късноантичната и средновековна крепост Дианензиум/Dianensium Сторгозия/Плевен се намира в парк Кайлъка на 2.7 км южно от центъра на град Плевен, на високо равно плато, на левия бряг на река Тученица, което е естествено защитено от стръмните брегове на реката. Мястото пази следи на обитатели от бронзовата епоха.
Църквата “Свети Николай Мирликийски Чудотворец” е средновековна българска православна църква в Плевен, обявена за паметник на културата. Намира се в центъра на града в непосредствена близост до Драматичния театър “Иван Радоев”.
Академик Светлин Русев е световно признат художник, чиито живописни платна радват ценители от всички континенти. Той е един от най-големите колекционери на изкуство в България и един от най-щедрите дарители.
През 1984 г. акад. Светлин Русев подарява на родния си град Плевен 322 произведения на изкуството - живопис и скулптура - от личната си колекция.
Сградата, която ползва Драматично-куклен театър “Иван Радоев”, е построена в края на XIX век, като сграда на първото читалище в Плевен. На 1 октомври 1869 година, известен по това време плевенски учител Нестор Марков събира стотина будни и любородни граждани, които даряват собствени средства в качеството на основатели и спомоществователи на първото читалище в град Плевен.
Паметникът на 4-ти пехотен плевенски полк е един от най - впечатляващите войнишки паметници в България, издигнат в памет на 140 офицери, подофицери и войници, загинали в Сръбско-българската война 1885г. Построен е със средства на полка и близките на загиналите. Дело е на скулптора Жеко Спиридонов - един от основоположниците на съвременната българска скулптура.
Руините на средновековното селище Турну се намират в южната част на Турну Магуреле на разстояние 4 км от града и 1 км от сливането на реките Дунав и Олт. Според историците първи отзиви за крепостта на левия бряг на Дунав се появяват от втори век след Христа, като в древни документи крепостта се споменава като “силно укрепление”.
Мостът над река Саи се намира в затворен за автомобилно движение участък от стар трасе на път, разположен южно и успоредно на път DN 54, който осъществява връзка между градовете Turnu Măgurele и Islaz. Този участък от старо трасе започва като продължение в западна посока на улица “Strada Popa Săpcă” и се влива в път DN 54 източно, до брега на река Олт.
Мостът с елегантна стоманена конструкция е построен през 1917 г., по време на германската окупация. Бил е стратегическа цел за провеждане на военни операции. Мостът е изобразяван върху пощенски картички, като важен туристически обект за региона.
Водонапорната кула, Turnu Măgurele се намира на улица “1-ви декември” № 8. Построена е през 1915 г., с цел снабдяването на града с вода. Обявена е за исторически паметник. Водната кула се издига на 27 метра височина и е най-високата конструкция в Дробета. Построена е с историческа стилистика, на най-високата кота в града 104 метра надморска височина, за осигуряване на водоподаването на града. По време на Първата световна война, кулата се използва от германската армия за наблюдение. През 2010 година, кулата е включена в проект за модернизация и реставрация. Проектното преложение е сградата да приюти център за туристическа информация, пространство за изложби и художествена галерия, музей “История на снабдяването с вода на община Дробета Турну Северин”, изложба с фотографии и скулптури, литературно кафене и изгледна площадка.
Катедралата „Св. Харалампий“ в Турну Мъгуреле се счита за най-представителния паметник нa църковното строителство от началото на ХХ век в окръг Телеорман.
Официалното създаване на град Турну, днешният Турну Мъгуреле (наречен така, че да се отличава от Дробета Турну Северин и Турну Рошу) е решено на 27 февруари 1836 година по времето на владетеля Александру Гика.
Детският клуб е разположен срещу железопътната гара в северната част на града. До 1945 година сградата се използва от Земеделската регионална камара и за интернат на Агроиндустриалната гимназия. Архитектурата на сградата е във византийски стил с ротонди, колони и инкрустации.
Трибуналът - Дворецът на правосъдието е построен през 1893 г. по френски модел. Сградата се използва днес от окръжния съд на Телеорман. Строежът е с впечатляващи пропорции, хармония и функционалност, характерни за италианските майстори строители. През 1923 година се изгражда ново крило, а през 1997 година е направен цялостен ремонт на сградата.
Кино “Пламък” е шикозна сграда, открита през 1928 г., в румънски архитектурен стил. Намира се в Централия градски парк и наподобява градски театър, с капацитет 375 места.
Паметникът е издигнат през 1985 година от група архитекти от Букурещ. Намира се на главна алея на входа на централния парк на Турну Мъгуреле.
Статуята на Доробанци е направена от италианския скулптор Рафаело Романели през 1907 година, в чест на подвига на пехотинците във Войната за независимост през 1877-1878 година. Статуята е направена в памет на ефрейтор Никола Тудорика - популярен с името “Тудорика Доробанту”, паднал геройски в битките на тази война. Статуята изобразява снаряжен войн - доробант, с вдигната напред дясна ръка и шапка, килната малко назад. Върху пиедестала на паметника има барелефи, изобразяващи бойни сцени и орел с разперени крила, сграбчил с ноктите си „грамота“ с имената на героите. От двете страни на паметника са експонирани две турски оръдия, заловени от румънските войници в Плевен.
Мирча чел Бътрън е национален герой, който възстановява и укрепва крепостта Турну като защита срещу Османското нашествие. Паметникът е изработен от бронз и издигнат през 1968 година от скулптора Оскар Хан от Букурещ.
Бюстът е произведение на скулптора Георге Илиеску-Кълинещи, в чест на генерал Дейвид Прапорджеску, паднал на фронта по време на Първата световна война.
